Горски приказки

Ето още малко от приключенията ми през миналата седмица. Много е весело да се дърпат всички тези висящи листенца, клончета и подобни израстъци. Разбира се, най-весело е с нечия коса, защото растенията не издават звуци, или поне не такива, които чувам (за разлика от мама и баба).

Advertisements

Кръщене

Последните два дни бяха много интересни. Пътувах много в кола, спах в градина с много много люлеещи се листа, видях страшно много хора, събрани на едно място, а най-интересното не мога да го разкажа, за това ще ви покажа снимки.

Това е църквата на Соколския манастир, който е високо в планината и е изключително красиво място.

А това е самият манастир с прочутата си чешма с осем чучура, съградена от Колю Фичето, разбира се

Ето я и кръстницата!

Юхууууу! Главният герой се появява!

В очакване на свещеника

Църквите са страшно интересни места! Има рисунки навсякъде, а за лампите да не говорим! Опитвам се да убедя нашите да си сложим една таква в хола, като за целта даже почти казах „мама“. Май не ме разбират правилно обаче.

Човекът в червено се държа изключително странно през цялото време. Аз се опитах да го развеселя с няколко маймунджалъка, но без никакъв успех. После явно решиха, че е време за къпане и ме съблякоха, въпреки, че обикновено се къпя вечер и не пред 20 човека!

Татко  ми беше поръчал да се опитам да се наакам точно в този момент. Аз обаче си се бях изакал още сутринта и нищо не можах да направя по въпроса. Дано не ми се сърди!

Въпреки всичко последва обикновената ситуация „Бебе в кофа“, само дето татко стоя с една голяма свещ в ръцете и вместо да ме топи той ме дадоха на човека с червените дрехи. А и водата беше много малко, само краката ми се намокриха. Много странно беше.

След като ме облякоха Червения реши да ми покаже какво има из църквата и отскочихме до задната стаичка. Другите не ги взехме, за да се чудят какво има там, хиихихихи

Добре, че всичко свърши след разходката до задната стаичка, защото взе сериозно да ми се доспива.

Пет месечно бебе

Ето така изглежда едно бебе на пет месеца в очакване на следобедната си закуска. Раздразнението в погледа му се дължи на това, че майка му по неизвестни причини остави шишето с топло мляко, хвана парче черна пластмаса и започна да му я вре в лицето. По-долу, същото бебе, но вече добре нахранено и в значително по-добро настроение.

Виж кой говори

Постоянно откривам нови начини за общуване с околния свят. Това го правя от няколко дни и забелязвам, че е особено забавно докато мама се опитва да ми дава пюре. Хахаха нека си се опитва!

Един следобед в Търново

A не съм ли много смешно бебе? Я, ми пишете коментари, като порастна да мога да чета, а не само да ми се хилите, докато не мога да ви позная кои сте 🙂

Вижте на какво ме направиха. Олелеееее малелееееее.