Блог на косето

Само ако знаеха какви неща ходят по тавана!

От днес минавам на диета, защото много съм ядял, абе даааааа. Я ме вижте колко съм елегантен. Те ще ми дават по-малко да папам, аз ще рева - да видим, кой кого в крайна сметка.

Ако ви се намира някоя манджичка, да си я смукна тайно, можете да я приготвите за мене.

Днес ми беше скучно и заведох моите животни на “Кривото”, да си пийнат по една бира и те са хора все пак.

Пътувам с колата, лала ла ла ла Тъкмо влизаме в мръсния град.

Първия ми имен ден, започва със снимка, която направих със статива на тате. Да видим как ще завърши, макар, че имам някаква идея.

Докато моите животни още спят, аз използвам случая да напиша нещо в блога си и да им кажа, че много ги обичам и да им благодаря за вкусното папкане, разходките (макар и много) и за сменянето на памперсите (което аз обещавам да им върна един ден, ако има нужда).

Сега лягам да спя, защото съм страшно изморен от нощното спане и трябва да дремна малко. Хайде да ми е честито името Константин и да ми носи много късмет. За другото, сам ще се погрижа.

Кроки ме разбира най-добре!

Отначало всичко започна мирно и тихо, мама и татко гледаха сериозно в черното мигащо нещо. Аз исках да подремна, но те постоянно ме вдигаха и ме караха да се усмихвам. Много е трудно да се усмихваш, когато току-що си напълнил баката.

После обаче те се заприказваха, а аз сърдит, че нямам подарък (обещаха ми биба със светеща дръжка, но чак другия месец) се опитах да им скоча в тортата

Днес този блог става на един месец, а самият аз на два! Вече съм си облякъл купонджийското костюмче и чакам да започне тържеството. Това ще е към 17 часа с обичайното млекце, а после ще видим с какво ще ме изнендат!

Иххх, как добре си изкарах в неделя. Беше чудно време.