Варен геврек
Книгите са хубаво нещо, но какво по-хубаво от един пресен и твърд геврек, с който да си почеша новите зъби?! Мммм вкусничкоооо!
Избори
И мене не ме отминаха изборите, въпреки че съм бебе. Ходихме чак до университета, за да може родителката ми да гласува. По пътя ми се случиха много интересни неща като: 1. бях нацвъкан от птиче 2. срещнах се с черно куче с грамадни уши, което ме облиза. Аз също поисках да го близна, но то не ми даде! 3. друго куче ме ла 4. Намерих страхотна чешма, обаче бързо-бързо ме махнаха от нея 5. Свирих на шише от минерална вода и т.н. и т.н. Ето снимки:
Това е чешмата, мия си зелени ябълчици като добро дете.
Отнасят меееееее
Свиря виртуозно на бутилка, обаче публиката се крие зад гърба ми
Аз и татко, яхнали лампата 
Колю Фичето
Напоследък мостовете станаха много популярни и аз също се научих да ги правя.
Може пък като порастна да стана архитект или циркаджия!?!
Концерт в шадравана
Снощи бяхме на концерт на Зелените в парка!
Нямаше кебабчета и ядох батерии… добре, че бяха изтощени!
За тези, които не знаят казвам, че концертите в парка на Велико Търново се провеждат в шадравана (когато не е пуснат, де).
Имаше много хора, много ме мачкаха и си играха с мен. Към 20:30 се изморих и накарах мама да ме закара обратно вкъщи, обаче цялата работа много ми хареса, дано скоро да има друг такъв концерт!
Тууук съм, върнах сеее!!!
Малко снимки от първия ми Великден и други лудории!!!
Дядо беше разгромен!
Ходихме и до Дряновския манастир. Там има много интересни животни, особено пауни, планински козленца и къдрави кокошки!!!
Тръгваме си от манастира
След това имаше празничен обяд, празнично спане и празнични игри. Празнично ме сложиха в мивката, но аз нямах нищо напротив. В огледалото имаше едно бебе, голяма приказка ударих с него.
А ето ме на другия ден, маскиран като роботче или по-точно „пърдящ андроид“ (това последното не го разбирам, но важното е, че всички ми се радват)
На Балкана
Тъй като вече си имам столче за кола, сега баба и дядо могат да ме разкарват навсякъде и тази събота решиха да ме заведат на „нашата къща на Балкана“ (не че съм стоял във въпросното столче, де). Ето я и нея + част от Балкана:
Разбира се накъде без мама и татко?!
Игрите и разходките започнаха от самото ни пристигане. Аз бях малко объркан, защото не бях ходил там много отдавна, но бързо свикнах и въобще не плаках при всичките ми около 1000 падания!
Следобедната закуска не закъсня
Започна да става тъмно и обиколих двора за последно. Мислех да прекопая чимширите с лъжицата, обаче ми се доспа
На другия ден продължихме с активните занимания по пътеките. Моята активност бързо се изчерпа и ето резултата
После си намерих една полянка, която беше чудесна за почивка и скубане на трева. Наскубах се на воля!
В близост имаше и голяма чешма с чудесна вода, но познайте дали ме пуснаха до нея!!!
Вместо това ме помъкнаха по пътеките и камънаците…
Накрая се прибрахме, защото много ме напече слънцето и станах целия червен. Мама каза, че като стане по-топло ще ме оставят за по-дълго време! Дано да е скоро, защото пада голяма игра!
Разходка на по бира
След като вече имам цяла годинка живот, в конституцията за деца пише, че трябва мама и тате да ме разхождат повече и да ми дават да облизвам празно бирено шишенце.
Така или иначе изведоха ме на разходка, на която се запознах с тигърчето Петьо:
След това, щъкайки насам-натам си намерих нещо маса ценно и исках да видя дали е вкусно:
Мама, обаче си помисли, че лапам боклук и веднага ми го взе. Аз разбира се, веднага и казах, че не е така, а тя си помисли, че рева:
Аз след това се опитах отново да си го взема, ама се оказа, че масата е по-голяма от мене и ще трябва да порастна:
Най-сетне стигнахме и до облизването:
След като се полюляхме добре с мама се прибрахме пеша, за да може да ми заякнат краката, да не са вече от кашкавал.
Това е !
