Блог на косето

Сигурно се чудите какво ми се случи, че толкова отдавна не съм си писал в блога. Ами много просто: подариха ме!

Подариха ме на баба и дядо, които по цял ден си играят с мен и нямам време да седна пощата да си проверя, какво остава да пиша из блогове. Добре, че успях да ги приспя за малко.

След като мачовете от групите свършиха, разни други хора, включително татко ми, се присъединиха към моята прогноза за европейски шампион. Проблемът е, че постоянно ме мачкат, снимат или хранят и не ме оставят да си гледам телевизия на спокойствие. Да не споменавам, че ми взеха шапката…

Днес цял ден прекопавах градинката пред блока, посадих малко холандски лалета (и разни други растения, донесени от Холандия), но много се изморих. Дано съседите оценят труда ми и оправят асансьора в най-скоро време, защото много трудно се качвам по стълбите с тези малки крака.

От няколко дни усилено се опитвам да летя. Добре, че главата ми все още е по-скоро мека и понася всички удари.

Виждам и пилета посред бял ден, ама айде това е нормално вече

А това е моята прогноза за европейски шампион. Ако позная, печеля плюшена маймуна и може би малко повече млекце. Ван Нистелрой е моята надежда за оцеляване.

Тъй като ходенето на работа въобще не ми хареса, татко реши да ме вземе с него в командировка. Раницата му обаче беше пълна с всякакви глупости и не можах да се класирам за ръчен багаж, затова се опита да ме прекара като куфарче. Добре, че мама забеляза пъкления план навреме, иначе кой знае къде щях да съм сега.

Милите родители решиха, че два месеца и половина живот като бебе са ми предостатъчни и вече трябва да се захващам за работа. Днес татко ще ме вземе с него, да посвикна и от понеделник започвам на 4-часов работен ден. От 16.06 минавам на 8 часа, защото ще съм станал на три месеца. Планът да бъда милионер на 2 години може би ще се изпълни за една!

Напоследък в леглото ми има всякакви животинчета: мечки, крава, един лос, любимия ми Изумруд (той е куче и не е виновен, че откачалките го кръстиха така), жирафа Мъдрьо, който все още говори само немски и мечтае някой ден пак да види приятелите си хипопотамите от зоологическата градина във Виена. В храстите зад гърба ми се крият даже лъвове понякога. Аз съм им свикнал и не се плаша, но една сутрин тъкмо се бях събудил и това пиле увисна отгоре ми. Мисля, че е крайно време да се направи нещо по въпроса с безразборно летящите из стаята играчки!!!