Тъй като вече си имам столче за кола, сега баба и дядо могат да ме разкарват навсякъде и тази събота решиха да ме заведат на „нашата къща на Балкана“ (не че съм стоял във въпросното столче, де). Ето я и нея + част от Балкана:
Разбира се накъде без мама и татко?!
Игрите и разходките започнаха от самото ни пристигане. Аз бях малко объркан, защото не бях ходил там много отдавна, но бързо свикнах и въобще не плаках при всичките ми около 1000 падания!
Следобедната закуска не закъсня
Започна да става тъмно и обиколих двора за последно. Мислех да прекопая чимширите с лъжицата, обаче ми се доспа
На другия ден продължихме с активните занимания по пътеките. Моята активност бързо се изчерпа и ето резултата
После си намерих една полянка, която беше чудесна за почивка и скубане на трева. Наскубах се на воля!
В близост имаше и голяма чешма с чудесна вода, но познайте дали ме пуснаха до нея!!!
Вместо това ме помъкнаха по пътеките и камънаците…
Накрая се прибрахме, защото много ме напече слънцето и станах целия червен. Мама каза, че като стане по-топло ще ме оставят за по-дълго време! Дано да е скоро, защото пада голяма игра!
Много се радвам,че ви е харесало-ние сме с мн хубави спомени(чак си забравих якето със всички ключове:(-дядова работа